Задачата на тази страница е да открие темата за емоционалния живот, развитието и психичното здраве в периода на детството. За това ще се опитаме да надникнем в различните територии, където виреят децата – упорито и настоятелно, понякога срещу огромната съпротива на нас – възрастните. В тази страница ще се ограничим най-вече до географската карта на България, но ще пребродим полетата на училището, детското здравеопазване, социалните услуги, предназначени за децата и техните семейства, ще наврем носове в институциите за деца.
Свикнали сме за обичта да говорим като за идеал и като за поверителна страна на човешките отношения. Тя е нещо, което няма място в политиката, в планирането на грижи и услуги, в институциите… Децата обаче не виреят без обич. В тази страница искаме да поставим въпроса може ли все пак да се намери място за обичта в начина, по който изграждаме отношения с децата. Не само с нашите, но и с чуждите, които виждаме в ролята си на учители, помагащи професионалисти, лелки в детските градини, акушерки, лекари….
Убедени сме, че нещастието е болестотворно, особено за децата и затова се опитваме да държим отговорни нас възрастните за детското благополучие.
Всъщност, търсим съмишленици.
януари 18, 2008 at 2:27 pm
Здравейте. За първи път попадам тук. Темата и грижата за децата са от нещата, които дълбоко ме вълнуват. Приветствам ви за идеята и за „зрителния ъгъл“ в/у проблема. Обичта като такава все повече се измества нанякъде в периферията, за сметка на всички неща, до които тя самата всъщност трябва да доведе. Благодаря и ползотворна работа. В мое лице имате горещ съмишленик, неизвестно само колко полезен.